Тоби както винаги закъсняваше за училище,защото отново телефона му се беше развалил.Време му беше да го смени.Той запали колата си и тръгна към училище.През целия път имаше това усещане ,че е забравил нещо ,но не можеше да седи какво точно.Стигна на Паркинга,там паркира колата си и я заключи .Когато тръгваше да се обръща той без да иска се блъсна в едно момиче:
-Извинявай.-той каза и се наведе да й помогне за учебниците.

Тоби си помисли"Колко хубаво момиче,но колко глупаво запознанство".Той подаде ръката си към нея и тя също ,когато каза й името си.Кожата й беше мека и крехка като,че ли беше направена от коприна.
-Аз съм Тоби.-усмихна й се.-Нов съм тук.От две седмици насам,но не съм виждал по-хубаво момиче от теб честно казано,а познавах доста момичета.Къде си се крила до сега?-той почна да й говори.Явно нямаше никакви проблеми да говори с хубави момичета.
-Извинявай отново за това глупаво запознанство,но се радвам ,че стана за да мога да те срещна.-той и намигна.

Тя го развеждаше из училището и обясняваше кой,кой е,но май него не го интересуваше толкова ,колкото начина по който тя говореше и се държеше с него.Той я гледаше право в устните ,а и не беше от тези момчета,които да седят и да чакат и да се надяват.Взимаше това ,което искаше или харесваше.Беше откровен винаги щеше да ти каже цялата истина.
-Да ,беше ,но това не ме вълна колко ти ме вълнуваш.-хавана я за ръка.
-Искам да излезем след училище?-попита я той,но като,чели не беше въпрос ,а заповед.